Неуспешният опит на Марк Твен да продава достъпни часовници
Днес е нормално за известните да оферират артикули, които нямат нищо общо с активността, която ги е направила известни. Въпреки че това събитие може да наподобява скорошно, в действителност е много остаряло. Американският публицист Марк Твен например слага името си на доста артикули. И някои му печелят пари; други – не.
Но има най-малко един артикул, който той откровено обича – часовниците. И както доста фенове на часовници, може би единственото нещо, което Твен обича повече от притежаването на часовници, е да се оплаква от тях…
В материал, оповестен във вестник Buffalo Express от 26 ноември 1870 година, 34-годишният юноша споделя история, в която получава нов часовник и в желанието си да се увери, че го настройва на точното време, го занася на часовникар. Часовникарят откакто хвърля един взор, му споделя, че механизмът би трябвало да се поправя, само че Твен изяснява, че часовникът е нов и няма потребност от корекции – единствено би трябвало да знае точното време. Часовникарят обаче не слуша. Накрая Твен отстъпва и го оставя да настрои часовника. Разбира се, часовникът, който преди това показва съвършено времето, след подобренията стартира да избързва с по няколко минути дневно.
По методът, по който е разказана история, Твен е един вид играчка на милостта на по този начин наречените специалисти по часовници. Той по-късно е заставен да занесе часовника на поредност от все по-некомпетентни часовникари в опит да го върне в първичното му положение. Всеки от тях обаче го прави по-зле и по-зле от предходния. В края на този въпреки всичко закачлив роман, Твен твърди, че ремонт на часовник от 200 $ му коства две или три хиляди $.
Той осъзнава, че желае просто часовник, който часовникарите не могат да скапват. По това време хорологията – съвкупност от науки за премерване на времето – към момента е занаятчийска активност, която обслужва значително богатите. Ако някой може да си разреши часовник, то той има безценен, най-вече ръчно направен джобен подобен. Ако не може, той въобще не има часовник; с цел да схванат часа, множеството хора слушат църковни камбани или ревизират часовника на градския площад.
Но след завършването на Трансконтиненталната железница през 1869 година, се появява потребността от национална, стандартизирана система от време. А възходът на железопътната линия се свързва съвършено с възхода на Твен като публицист: през 1883 година Съединените щати основават своята система от часови зони в отговор на потребностите на железопътната линия, а на идната година Твен разгласява „ Приключенията на Хъкълбери Фин “.
Героите в книгите на Твен не са възпитани джентълмени и това му основава име на наличен публицист. И частично заради железопътната линия и продължителната урбанизация на Америка, отчитането на времето също би трябвало да стане налично и часовниците би трябвало да бъдат за всички.
Твен в лабораторията на Тесла
Но другата причина Твен да желае толкоз доста евтини и надеждни часовници е, че един път съвсем губи положението си в часовникарската промишленост.
През март 1881 година Твен получава оферта от племенника си Чарлз Уебстър да влага в компания за часовници. Основана от братята Кларънс и Едуард Хауърд през 1875 година, Independent Watch Company е основана във Фредония, Ню Йорк. (Няма връзка с друга американска компания Independent Watch Company, която започва в Шафхаузен, Швейцария, седем години по-рано и съществува и до през днешния ден като компанията IWC.) Хауърдс се пробва да намери вложители във Фредония и желае да имат огромно име като Твен като акционер.
Както писателят Бернар Г. Краус документира, през 1878 година Хауърд купуват известно количество остарели часовникови механизми, леко ги модифицира и стартира да ги продава под името Independent Watch Company. През 1881 година Fredonia Censor оповестява, че компанията наема няколко часовникари от Швейцария и обезпечава задоволително машини и материали, с цел да направи няколко хиляди часовника. Тъй като договорката им с Твен по-късно потегля надолу, може да е елементарно да си помислим, че братята Хауърд са просто измамници, само че те в действителност са същински хорологични новатори. Получават най-малко един патент за своите регулатори, което е част от механизма на часовника за контролиране на скоростта му, а по-късно стават първите американски производители на часовници, които внасят и постоянно употребяват антимагнитни пружини, които лимитират нездравословното влияние на магнетизма върху часовника.
Твен постоянно е търсил бързите пари и харесва племенника си, тъй че прави капиталовата стъпка. Братята инструктират Уебстър да подслади доста договорката – Independent Watch Company, сподели той на писателят, желае да направи специален механизъм с името „ Марк Твен “. Твен, който харесва часовниците съвсем толкоз, колкото харесва и парите, става още по-заинтригуван. Въпреки че огромна част от парите му са обвързани с други инициативи – „ колкото и да ми харесва схемата за направа на часовници, би трябвало да се държа настрани от нея “, споделя той на сестра си в писмо от 15 март 1881 година – в последна сметка не успява да устои и влага 5000 $, съвсем четвърт милион в днешни пари.
Механизмът за джобни часовници е показан за първи път в изданието на Fredonia Censor от 21 септември 1881 година В текстът се отбелязва, че „ компанията има часовник, наименуван „ Марк Твен “, в чест на този бележит акционер. “
Моделът „ Марк Твен “ най-накрая започва при започване на 1882 година, а формалното известие гласи: „ Механизмът „ Марк Твен “ е роден в 14:00 ч. в сряда, 1 февруари. Детето е пламенно и крепко, и наподобява има все по-голям брой от него. Родителите му се гордеят с него и той към този момент дава обещания да стане толкоз повсеместен любимец, колкото неговият фамозен адаш. “ Въпреки че някои механизми имат 11 камъка, а други имат 15, множеството са снабдени с циферблати с надпис „ Independent Watch Co., Fredonia, NY “, и всички имат името „ Марк Твен “, гравирано върху тях.
И въпреки всичко, макар че Твен става необикновен покровител на редица артикули – по-късно той подписва контракт за пури, писалки и уиски, наред с други неща – да бъде часовников магнат не му се отдава. До края на лятото на 1882 година Твен открива, че братята Хауърд се хитрували с акционерите си като се твърди, че се пробват да продадат част от акциите си, с цел да платят на себе си и на други вложители дивиденти, макар че компанията към момента не е печеливша. Бесен, Твен в последна сметка кара Хауърд да изкупят назад огромна част от неговите акции, само че той към момента има 1400 $ в компанията, или към 35,000 в днешните пари.
